Икономист: С приемането на еврото спестяванията в България ще продължат да растат
Приемането на България в еврозоната ще ни вкара в групата на страните с кредитен рейтинг А, предвижда пред БГНЕС икономистът Румен Гълъбинов.
Той напомни, че множеството страни, които са се включили през последните години към еврозоната, са повишили своя рейтинг. Това демонстрират данните и при Хърватия, и при балтийските страни.
„ Конкретно за България, в случай че бъдем признати при започване на идната година, както се чака, можем да влезем в А групата най-вероятно през 2027 или 2028 година “, съобщи Гълъбинов и добави, че сега нашият кредитен рейтинг е тройно B+ с позитивна вероятност.
Шефът на Българска народна банка: Напълно подготвени сме за еврото от 1 януари 2026 година
„ Това ще бъде огромна смяна, и в очите на интернационалната общественост България ще наподобява по напълно различен метод. Страната ни ще станемного по-привлекателна за вложителите “, акцентира икономистът.
Наред с третирането на страната ни като по-надежден длъжник, ще се увеличи доверието към компаниите и жителите, а това допуска, че може би ще имаме и по-добри лихви по заемите.
istock
„ Бихме могли да предположим, че влизането на България в еврозоната ще се отрази първо стабилизиращо по отношение на лихвите по заемите, и второ, че ще могат да се получават заеми и всякакво друго финансиране банково и небанково при по-добри условия, като периоди, способи за заплащане, надлежно благоприятни условия за предоговаряне. Това са все неща, които са доста значими за всеки, който има някаква кредитна експозиция “, изясни Гълъбинов.
Той уточни, че не е задоволително да има акция в поддръжка на еврото единствено в електронните медии, защото в България към момента има жители, които не се осведомят от интернет.
Асоциация на банките: Банковият бранш на практика към този момент е част от еврозоната
„ Затова би било добре да има и хартиени, и печатни материали, като листовки, брошури, плакати, постери, които да пресъздават дизайна и типа на банкнотите и монетите. По създание това е парична обмяна. Една валута лв. я обменяме за друга валута евро, като двете са разнообразни по своя графичен дизайн, изображение. Хората би трябвало да бъдат осведомени, в това число и с печатни материали по какъв начин наподобява еврото, с цел да не се тормозят и да се избегнат злоупотреби “, предложи икономистът.
Румен Гълъбинов разяснява и данните от пролетната прогноза на Европейската комисия, съгласно които растежът на Брутният вътрешен продукт на страната през тази година ще означи спад до 2%, а през идната ще нарасне минимално до 2,1% и по какъв начин това ще се отрази на икономическата политика. Той акцентира, че в момента България продължава да извършва Маастрихтските критерии за участие в еврозоната. И към април беше доказано, че отговаряме на критерия за инфлацията, за бюджетен недостиг до 3% и за дълг.
„ Миналата година имахме по-висок напредък от междинния в еврозоната, където някои страни даже бяха в заплаха да изпаднат в една по-дълга криза. Имайки поради това, в този момент Европейската комисия излезе с една по-консервативна прогноза за 2025 и 2026 година Въпреки това считам, че имаме опция за по-голям стопански напредък от тези 2% “, съобщи Гълъбинов. Според него това значително ще се дължи и на влизането ни в Шенген, доста по-големите обороти в превоза, изключително сухопътния, както и на мощния туристически сезон.
Икономистът уточни, че средностатистическият българин усъвършенства стандарта си на живот, въпреки това да не се усеща от всички по един и същи метод.
„ Факт е, че живеем по-добре от всеки път. Спестяванията в банките също се усилват. Тенденцията към увеличението им ще продължи и след влизането ни в еврозоната. Така че от икономическа и финансова позиция няма от какво да се плашим от нея. Напротив, единствено бихме могли да имаме изгоди “, безапелационен е Румен Гълъбинов.
Той напомни, че множеството страни, които са се включили през последните години към еврозоната, са повишили своя рейтинг. Това демонстрират данните и при Хърватия, и при балтийските страни.
„ Конкретно за България, в случай че бъдем признати при започване на идната година, както се чака, можем да влезем в А групата най-вероятно през 2027 или 2028 година “, съобщи Гълъбинов и добави, че сега нашият кредитен рейтинг е тройно B+ с позитивна вероятност.
Шефът на Българска народна банка: Напълно подготвени сме за еврото от 1 януари 2026 година
„ Това ще бъде огромна смяна, и в очите на интернационалната общественост България ще наподобява по напълно различен метод. Страната ни ще станемного по-привлекателна за вложителите “, акцентира икономистът.
Наред с третирането на страната ни като по-надежден длъжник, ще се увеличи доверието към компаниите и жителите, а това допуска, че може би ще имаме и по-добри лихви по заемите.
istock „ Бихме могли да предположим, че влизането на България в еврозоната ще се отрази първо стабилизиращо по отношение на лихвите по заемите, и второ, че ще могат да се получават заеми и всякакво друго финансиране банково и небанково при по-добри условия, като периоди, способи за заплащане, надлежно благоприятни условия за предоговаряне. Това са все неща, които са доста значими за всеки, който има някаква кредитна експозиция “, изясни Гълъбинов.
Той уточни, че не е задоволително да има акция в поддръжка на еврото единствено в електронните медии, защото в България към момента има жители, които не се осведомят от интернет.
Асоциация на банките: Банковият бранш на практика към този момент е част от еврозоната
„ Затова би било добре да има и хартиени, и печатни материали, като листовки, брошури, плакати, постери, които да пресъздават дизайна и типа на банкнотите и монетите. По създание това е парична обмяна. Една валута лв. я обменяме за друга валута евро, като двете са разнообразни по своя графичен дизайн, изображение. Хората би трябвало да бъдат осведомени, в това число и с печатни материали по какъв начин наподобява еврото, с цел да не се тормозят и да се избегнат злоупотреби “, предложи икономистът.
Румен Гълъбинов разяснява и данните от пролетната прогноза на Европейската комисия, съгласно които растежът на Брутният вътрешен продукт на страната през тази година ще означи спад до 2%, а през идната ще нарасне минимално до 2,1% и по какъв начин това ще се отрази на икономическата политика. Той акцентира, че в момента България продължава да извършва Маастрихтските критерии за участие в еврозоната. И към април беше доказано, че отговаряме на критерия за инфлацията, за бюджетен недостиг до 3% и за дълг.
„ Миналата година имахме по-висок напредък от междинния в еврозоната, където някои страни даже бяха в заплаха да изпаднат в една по-дълга криза. Имайки поради това, в този момент Европейската комисия излезе с една по-консервативна прогноза за 2025 и 2026 година Въпреки това считам, че имаме опция за по-голям стопански напредък от тези 2% “, съобщи Гълъбинов. Според него това значително ще се дължи и на влизането ни в Шенген, доста по-големите обороти в превоза, изключително сухопътния, както и на мощния туристически сезон.
Икономистът уточни, че средностатистическият българин усъвършенства стандарта си на живот, въпреки това да не се усеща от всички по един и същи метод.
„ Факт е, че живеем по-добре от всеки път. Спестяванията в банките също се усилват. Тенденцията към увеличението им ще продължи и след влизането ни в еврозоната. Така че от икономическа и финансова позиция няма от какво да се плашим от нея. Напротив, единствено бихме могли да имаме изгоди “, безапелационен е Румен Гълъбинов.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ